Добре дошли в неофициалния сайт на с. Лиляк :)
Тук ще намерите информация за селото, снимки, видео клипове, и всичко останало което се случва около Лиляк :) Чрез навигацията горе в дясно ще разберете историята, ще разгледате архивите на сайта, също така ще се свържете с нас през контакт формата. Сайта се поддържа от младото поколение!
Нека се съберем всички, които са свързани по някакъв начин със селото, живеят или са живели тук! Нека заедно си припомним забравеното и да споделим настоящото! :)
Нека Новата 2013 година влезе в дома ни с надежда, радост и любов, да ни избави от тревогите, болестите, грижите и дори от най-малките неприятности. Да ни донесе радостни грижи и работа за душата! Да се смеят децата ни и слънцето да огрява винаги лицата ни. И да ни дари с голямо щастие и здраве. С цялата си душа желая светла и хубава година! :)
На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.Необходими продукти:
1 брой голям шаран
8 глави лук
8 глави лук
500 гр консервирани домати
6 с.л. орехи
2 ч.ч. червено вино
2 с.л. MAGGI Универсална подправка Апетит
1 с.л. мащерка
1 с.л. черен пипер
1 с.л. MAGGI "Вълшебен вкус" 10 зеленчука
1 брой лимон
3 с.л. олио
Начин на приготвене: Изчистете добре шарана и го измийте. Загрейте олиото в дълбок тиган и запържете в него 6 глави лук, нарязан на филийки. След като омекне лукът, прибавете счуканите орехи, мащерката и 1 с.л. MAGGI "Вълшебен вкус" 10 зеленчука.
Разбъркайте сместа и напълнете шарана с нея, след което го зашийте.
Поставете шарана в дълга тавичка и полейте с малко олио. Отстрани излейте доматите и нарязан на ситно лук, като поръсите отново с черен пипер и MAGGI Универсална подправка Апетит. Налейте червеното вино и леко разбъркайте. Печете рибата в умерена фурна.
Ястието поднесете студено с лимонени резанчета върху него.
Добър апетит!
(75 минути / 4 порции)
На 1 ноември честваме Деня на народните будители, предаде БГНЕС.
За пръв път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".
По традиция в Деня на народните будители ще бъде изпълнен ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация. Ще бъде извършена тържествена смяна на караула. Началото на този ритуал бе поставено преди пет години по инициатива на президента Георги Първанов (2002-2012).
За пръв път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".
По традиция в Деня на народните будители ще бъде изпълнен ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация. Ще бъде извършена тържествена смяна на караула. Началото на този ритуал бе поставено преди пет години по инициатива на президента Георги Първанов (2002-2012).
Източник: Society.Actualno.com / Редактор: Десислава Ушатова
21 нарушители на пътя изловиха в събота контролните органи при акция в търговищките села Лиляк, Александрово, Цветница, Братово и Божурка, съобщи пресцентърът на Областната дирекция на МВР.
Полицейската операция е проведена за времето 18 - 23 часа с цел - ограничаване на битовите престъпления и търговията с акцизни стоки без бандерол в търговските обекти, както и спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
В хода й са проверени осем търговски обекта в селата и 83 автомобила. Констатирани са 21 нарушения по Закона за движение по пътищата, за които са съставени актове за установяване на администраттивно нарушение. При проверките на търговските обекти нарушения не са установени.
Инфо: targovishtebg.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)