Никулденски шаран с орехи

На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.

Необходими продукти:
1 брой голям шаран
8 глави лук
8 глави лук
500 гр консервирани домати
6 с.л. орехи
2 ч.ч. червено вино
2 с.л. MAGGI Универсална подправка Апетит
1 с.л. мащерка
1 с.л. черен пипер
1 с.л. MAGGI "Вълшебен вкус" 10 зеленчука
1 брой лимон
3 с.л. олио

Начин на приготвене: Изчистете добре шарана и го измийте. Загрейте олиото в дълбок тиган и запържете в него 6 глави лук, нарязан на филийки. След като омекне лукът, прибавете счуканите орехи, мащерката и 1 с.л. MAGGI "Вълшебен вкус" 10 зеленчука.
Разбъркайте сместа и напълнете шарана с нея, след което го зашийте.

Поставете шарана в дълга тавичка и полейте с малко олио. Отстрани излейте доматите и нарязан на ситно лук, като поръсите отново с черен пипер и MAGGI Универсална подправка Апетит. Налейте червеното вино и леко разбъркайте. Печете рибата в умерена фурна.
Ястието поднесете студено с лимонени резанчета върху него.

Добър апетит!

(75 минути / 4 порции)

Честит Ден на народните будители

На 1 ноември честваме Деня на народните будители, предаде БГНЕС.

За пръв път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".

По традиция в Деня на народните будители ще бъде изпълнен ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация. Ще бъде извършена тържествена смяна на караула. Началото на този ритуал бе поставено преди пет години по инициатива на президента Георги Първанов (2002-2012).

Източник: Society.Actualno.com / Редактор: Десислава Ушатова

Празнуваме Ивановден!

Имен ден празнуват днес Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан.


Празникът е наричан от народа Ивановден.

Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си.

Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея.

Свети Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога.

Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода.

Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник.

Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност.

През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година.

Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини.

В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено "царя" на дружината на чешмата, където го окъпват.

След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

Имен ден празнуват днес Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна.

Инфо: Vesti.bg

Стефановден

Свети Първомъченик и Архидякон Стефан - Стефановден. След Възнесението на Христос били избрани 7 души дякони (служители), които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Св. Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост", пише в Новия завет. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

На 27 декември имен ден празнуват всички, които носят името: Стефан (означава - венец), Стефана, Стефания, Стефка, Стамен (означава - постоянен), Венцислав, Запрян, Стоян, Стоянка, Стойно, Стойко, Стойне, Стойна, Стоил, Стоимен, Стамен, Цанка, Цонка, Цонко, Соня, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава.

Бъдни вечер

Бъдни вечер
Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята. Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението. Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На трапеза се слагат само постни ястия, колкото повече са, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, дома, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Трапезата на Бъдни вечер е богата и тържествена. Приготвят се нечетен брой ястия, като по традиция най-често са: фасул, пълнени чушки, зелеви (лозови) сърми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи и плодове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството, според възрастта. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Днешната коледна елха замества Бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия Бъдник.

Днес имен ден празуват Даниел, Даниела, Данаил

Православната църква почита Св. пророк Данаил - неговото име е свързано с вавилонския цар Навуходоносор, който сънувал загадъчен сън, който твърде много го смутил. Но като се събудил, той забравил какво точно е сънувал. За да премахне тежкото впечатление, което оставил сън у него, царят повикал при себе си халдейските учени и сънотълкуватели, като им казал, че иска да разберат какво точно е сънувал и да му разтълкуват значението на съня. Никой, разбира се, не могъл да стори това, тогава царят се разгневил и осъдил всички вавилонски мъдреци.

Застрашен от такава участ, бил и Данаил заедно с други трима - Ананий, Азарий и Мисаил. Пророкът помолил царя да им даде няколко дни отсрочка, надявайки се на Бога, който молел да му открие тайната. Бог чул молитвата на Данаил и тримата му другари и насън им открил всичко, което трябвало да знаят - какъв е бил съня, забравен от царя и какво точно означава. Сънят предсказал падането на много царства и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Иисуса Христа – царството на Христовата истина и благодат. След като Данаил обяснил съновидението на цар Навуходоносор, той удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Данаил и неговите другари получили високи държавни длъжности.

Според народния календар, в деня на пророк Свети Данаил, празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както тези, които имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината.

Имен ден празнуват всички, които носят името Данаил (идва от староеврейски език и означава Бог е моя съдя), Даниел, Даниела, Данко.

Имен ден днес има Снежана. Празнуват и ветеринарите. Честито!

Днес имен ден празнуват Снежа, Снежана, Снежанка и производните им. В Българи на на 4. декември се отбелязва Ден на ветеринарните специалисти.

Снежана е разпространено българско име, което означава „снежна“.

По натура жените с името Снежана са оптимистки, винаги се надяват на нещо по-добро. Във всеки колектив са организатори и инициатори. Умеят да увличат с идеите си, да го поведат, без да изтъкват това като своя заслуга. Жизнерадостни, с тънко чувство за хумор, самолюбиви и обичащи другите. Притежават задълбочени знания, постоянно повишават образованието си. Околните даряват с любов и с внимание.

Смяната на впечатленията дава на жената, носеща името Снежана, творчески потенциал, затова тя обича да пътешества, предпочита активната почивка. Склонна е да се вглъбява в собствения си свят. Омъжва се рано и семейният й живот рядко е безоблачен поради сложните отношения със свекърва й. Мъжът й също не винаги разбира нейните душевни стремежи. Импулсивната Снежана често взема необмислени решения и прави доста грешки в живота си. Не й достига твърдост и уравновесеност. Много й е трудно да става рано сутрин, затова за нея е по-добре да си избере професия, чиято специфика е свързана с работа в следобедните часове. На външен вид Снежана прилича на баща си, но наследява майчиния си характер.

Честит празник на ветеринарите и на всички с името Снежана!

Инфо: carpediempartyagency

Днес е Никулден

На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.

Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.

След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.

Инфо: Дир.бг | Изображение: Moetodete.bg

Андреевден e!

Православната църква почита днес паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, а народният календар отбелязва деня като Андреевден. Нарича се Първозван, понеже пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е свързан във фолклора с прехода от есен към зима.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден.

След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида.

По-късно Спасителят ги видял на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

В битовото християнство се шири вярването, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В някои български райони наричат деня още Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания от този ден започва нарастването на деня - поговорка гласи, че "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно".

Инфо: Дир.бг | Изображения: Google.com

Ден на народната памет

Чества се от 1996 г. по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария".

На този ден през 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор, по силата на който България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка.

От нея са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км, населени с компактно българско население.

На Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. - Кралство Югославия, от 1945 г. - Федеративна народна република Югославия, от 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия, от 1992 г. - Съюзна република Югославия, от 2003 г. - Сърбия и Черна гора) са предадени Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско.

С Гърция се потвърждава границата по Букурещкия мирен договор от 1913 г. - отнети са Западна Тракия и Южна Добруджа.

Източник: дир.бг

Почитаме Света Великомъченица Екатерина

В българските традиции този ден е познат като Катерининден и светицата се чества като покровителка на майките.

На 24 ноември православната църква почита паметта на Света Великомъченица Екатерина.

Св. Екатерина е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време.

В българските традиции този ден е познат като Катерининден и светицата се чества като покровителка на майките.

Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.

Тя заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен.

Майката на Екатерина тайно изповядвала християнството, я изпратила при един отшелник, който я посветил във вярата.

Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император. Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успяла да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството. Впоследствие те били убити и обявени за мъченици.

Императорът заповядал да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват.

В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.

Главен символ на Св. Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина".

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина) се почита най-вече в Южна България.

В Пловдивския край вярват, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област вярват, че светицата помага при тежки болести и висока температура. На този ден жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

Източник: Vesti.bg | Снимка: Sofia Photo Agency

Имен ден празнува Александър

На 23 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Александър (означава - мъжествен, защитник на мъжете), Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко.

Носещите името Александър могат да изберат на кой ден да празнуват имен ден, тъй като Православната църква почита на 30 август паметта на на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква - пренасяне на мощите на Св. Александър Невски; а на 23 ноември паметта на Свети благоверни княз Александър Невски (по стар стил умира на 14 ноември 1263 г.), като денят е и храмов празник на най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров - Храм-паметникът Свети Александър Невски в София.

Начало на 40-дневните Коледни пости

Постите продължават до Бъдни вечер, който е на 24 декември. По време на постите не се ядат месо и месни продукти, както и други храни от животински произход - мляко, сирене, яйца.

На Никулден, 6 декември, се разрешава риба. Изключение се прави за деца, бременни жени, болни и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.

Забранени са венчавките от началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично. Според свещеници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове и да търси опрощение.

Източник: календар.дир.бг

Коледни Заговезни: последен ден, когато се яде месо

Последен ден в който, може да се яде месо, след Коледните Заговезни започват 40-дневните коледни пости, които свършват на 24 декември (Бъдни вечер). Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос.

Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.

Венчавките са забранени от днес (началото на коледните пости) до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление - Йордановден (6 януари).

Източник: календар.дир.бг

Днес честваме Архангеловден

Денят на Свети Архангел Михаил - Архистратег (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Архангелската закрила е необходима на вярващите в духовно-нравствения им живот и в борбата с изкушенията.

Според православната църква Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ. Денят на Св. Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква.

В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината.

В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!"

Имен ден празнуват всички, които носят името Ангел (означава - вестител), Ангелина, Архангел (означава - главен ангел) Михаил (означава - като Бог), Михаила, Гавраил (означава - крепост божия), Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Радослав, Рада, Рая, Огнян, Пламен, Емилия (означава - съпреник), Емил, Милен, Мильо, Михаела, Серафим.

Източник: календар.дир.бг

Честит ден на българския художник

Днес е Денят на българския художник. Отбелязва се в деня на църковния празник в почит на Св. Пимен Зографски.

За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие "Св. Пимен Зографски". Празнува се от художниците иконописци и реставратори.

Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец и чества паметта му на 3 ноември. Според легендата, рожденото му име е Павел и след като разпродал имуществото си се замонашил на Атон. Там е получил името Пимен, но когато станал 55-годишен Св. Георги му се явява и му поръчва да се върне при народа си като духовен водач.

Св. Пимен Зографски е български монах от манастира "Св. Георги Зограф" на Атон, зограф и книжовник, живял в края на ХVI век. Рисувал е стенописи и икони.

Източник: DarikNews.bg

Ден на народните будители

Днес, 1 ноември, честваме Деня на народните будители.

За пръв път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария". По традиция в Деня на народните будители ще бъде изпълнен ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация. Ще бъде извършена тържествена смяна на караула. Началото на този ритуал бе поставено преди пет години по инициатива на президента Георги Първанов.

Източник: БГНЕС | Изображение: Актуално.ком

Празнуваме Димитровден

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий. Празникът е наричан от народа Димитровден. За покровителството на Свети Димитър си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци. Предполага се, че е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра.

Според поверие в полунощ преди празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за предвестник на зимата и студа и се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

Народният култ към Св. Димитрий го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". С днешния ден са свързани и редица гадания. Стопаните смятат, че ако прага на дома прекрачи заможен и добър гост, годината ще е здрава и плодовита. Иманярите пък вярват, че щом небето се отвори, заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък.

По стара традиция Димитровден се чества и като ден на строителя. Днес празнуват и всички, които носят името Димитър, Димитрина, Димо или Митко.

Източник: EkipNews.com | Изображение от Андрей Димитров

Днес е Илинден

Св. пророк Илия © снимка: pravoslavieto.com

В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

Своя еснафски празник отбелязват кожухари, самарджии, фурнаджии, защото Свети Пророк Илия е техен патрон - покровител. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.

Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили.

Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.

Инфо: DarikNews.bg

---

Петровден е

Православната църква чества паметта на първоапостолите Петър и Павел, които тя нарича първовърховни и първопрестолници, както и вселенски учители.

Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл Кифа ( на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи камък.

Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос.

Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа.

Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш", и горко се разкаял.
След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.

Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт.

Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.

Вярва се, че празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град. В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле.

Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки ­ петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца.

В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.

Прави се и жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението.

Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака.

В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Именници на Петровден са Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.

Инфо: Vesti.bg