В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".
По традиция в Деня на народните будители ще бъде изпълнен ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация. Ще бъде извършена тържествена смяна на караула. Началото на този ритуал бе поставено преди пет години по инициатива на президента Георги Първанов (2002-2012).
Източник: Society.Actualno.com / Редактор: Десислава Ушатова
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар.
Днес е 3 март - националният празник на България. Денят, в който отбелязваме 133-ата годишнина от Освобождението от турско робство. На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Със свое решение от 5 март 1990 г. Народното събрание обявява датата за национален празник. Сан-Стефанският мирен договор на 3 март 1878 г. е подписан от граф Н. П. Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. 
